Детето се страхува от лекаря

Страхът е естествена реакция, когато усетим опасност. Той подсъзнателно мобилизира ресурсите на тялото за бягство или борба. Така човек е оцелял.
Но страховете на възрастните и децата са различни - детето активно обработва информация, използвайки фантазия и въображение. Затова може да се почувства застрашено, дори ако е в безопасност.

Клиничният психолог Луиза Истомина  обяснява  как да се справим със страха не детето от лекари, прегледи, от болницата и как да предотвратим развитието на фобии.

Дете, което наднича през пръсти как му слагат ваксина. Снимка: Shutterstock

Не само негативните преживявания влияят върху формирането на детските страхове - не трябва да мислите, че хлапето отказва да отиде на лекар само защото се страхува от инжекциите или се притеснява да се съблече за преглед.
Понякога ние родителите несъзнателно му внушаваме тревога или пък създаваме страхове. Например, ако често го плашим с лекаря или болницата: „Ако не слушаш, ще се обадя на лекаря!“, „Ако не си изпиеш сиропа, ще ти слагат инжекции ( ще отидеш в болница)" или ако ние самите демонстрираме безпокойство, преди да се отправим заедно към детската консултация. 
Често агресията на родителите подхранва детския страх: ако те коментират и се тревожат, че трябва да отсъстват от работа, защото детето е болно или се изнервят и става груби на опашката на рецепцията.
Как да разберем, че детето е уплашено.

Страхът има различни прояви

Поведенчески. Преди посещение при лекар или след процедури уплашеното дете може да избягва контакт с другите, да стане агресивно или раздразнително, да се държи необичайно - да откаже любимите си занимания, да се затвори.
Понякога преживяванията могат да бъдат много интензивни: децата сънуват кошмари, имат чести избухвания и започват да се подмокрят.
Когато детето се страхува, то може да има напрегнато или замръзнало изражение на лицето си. То мига често и избягва контакт с очите.
Появяват се неволни движения, като потрепване на крак или въртене на косата около пръста.

Физиологични. Изпотяване, учестено дишане и сърцебиене, бледност показват страх. В дългосрочен план са възможни проблеми с апетита и съня.

Според статистиката 90% от децата изпитват специфични страхове, причинени от тяхната чувствителност и активно въображение.
Най-често с възрастта, благодарение на компетентната подкрепа от родителите, повечето страхове изчезват. Но в 1–1,5% от случаите те приемат патологична форма – преминават във фобии.
Ако забележите, че страхът пречи на ежедневието на вашето дете, че е придружен от физически симптоми (детето има главоболие, появяват се нервни тикове – неволни „потрепвания“) или не изчезва дълго време, непременно се консултирайте с психолог.

Как да го подготвим за преглед

Момиченце, по време на преглед. Снимка: Shutterstock

- Бъдете честни с детето си: обсъдете какво ще се случи по време на срещата, не използвайте фрази като „не се страхувайте“ и „няма да боли изобщо“ – те предизвикват безпокойство и детето неволно ще се подготви за болка. По-добре е да обясните простичко и ясно смисъла на процедурата, всички етапи и възможни усещания. 
Това ще даде усещане за контрол върху ситуацията и ще помогне на детето да се справи с тревогите.

- Добър ефект постигат игровите методи.
Играйте на лекар - оставете детето си да разглежда играчките и да ги ваксинира.
Играйте заедно и кометирайте какво правите и защо. Дайте възможност на детето си да изрази емоции чрез игри и творчество.

- Помолете го да нарисува своя страх - и след това го превърнете в забавен герой.

И разбира се, не забравяйте, че нашето физическо състояние влияе пряко върху нашите емоции.
Уверете се, че детето ви спи достатъчно няколко дни преди срещата с лекаря.

В лекарския кабинет

- Дайте време на детето да се адаптира към непознатата среда, не бързайте и не се намесвайте в разговора между лекаря и детето – позволете на специалиста да установи контакт.

- Опитайте се да създадете усещане за контрол върху ситуацията, например като позволите на детето да избере от коя ръка да му вземат кръв. Или попитайте дали иска да седи на стол или в скута ви по време на процедурата.

- Ако детето е уплашено, запазете спокойствие, говорете му с уверен, приятелски тон, предложете подкрепа – позволете му да ви държи за ръка.
Осигурете достъп на чист въздух, измийте го с хладка вода, ако плаче много силно и хълца.

- Опитайте с дихателни упражнения – помолете го да „диша като дракон“, като задържа за кратко въздуха и след това да издиша силно и продължително.

- Разсейвайте го с аудио приказка, анимационен филм или любима играчка.

- Посещавайте поликлиниката заедно с детето не за процедури, а просто така - купете торта от кафето , разходете се по коридорите. Проучете оборудването, което лекарят използва по време на процедурата - оставете го да докосне тампоните със спирт, да погледне спринцовките, нека си поиграе с кантара.
Успех!

Мона Василева